На 22 и 23 април, 2026 г. в Копенхаген, Дания се проведе Конференция на „УНИ Европа сектори: Телекомуникации и изчислителна техника -ТИТ” със синдикати от 27-те държави-членки на ЕС. В нея взеха участие: Сабина Лазарова – Председател и Ирина Терзийска – Международни връзки в СФС. В Конференцията присъстваха 237 участници от страните-членки на ЕС.
Тази конференция на секторите, организирана на всеки 4 години, е най-голямата среща на синдикатите в ИТ индустрията в Европа, представляваща повече от три милиона работници в телекомуникациите, информационните технологии, дигиталните услуги, игрите и бизнес услугите.
Мотото на конференцията беше: „Истинско мнение, повече заплащане – напред чрез колективно договаряне“.
В дневния ред бяха включени следните послания и презентации:
- Откриване и приветствия от:
Президента на УНИ Европа ТИТ, Кмета на Копенхаген, Член на датския парламент, Президента на УНИ ТИТ свят, Регионалния секретар на УНИ – Европа.
В техните приветствия бе подчертано, че работниците могат да имат реално влияние върху технологиите и бизнес решенията, които променят техните работни места, заплащане и условия на труд.
„В цяла Европа нови технологии се внедряват много по-бързо, отколкото се гарантират правата и защитата на работниците,“ каза Даниел Хюгли, президент на УНИ Европа ТИТ. „Синдикатите наблюдават несправедливи автоматизирани уволнения, натрапчиво наблюдение на работното място, непрозрачни алгоритмични решения и нарастващи натоварвания, предизвикани от цифрови управленски инструменти, без регулиране, социален диалог и колективно договаряне .Тази конференция има за цел да гарантира, че работниците имат реална власт и истинско мнение в дигиталния преход”.
Оливър Рьотиг, регионален секретар на UNI Европа каза: „Чрез колективно договаряне, работниците могат да следят алгоритмичните системи, да оспорват най-вредните инструменти и да оформят начина, по който се използва изкуственият интелект на работното място. Само законодателството не може да следва темпото на технологичните промени – но колективното договаряне може да осигури реално регулиране на практика.“
Катрин Женсен – депутат от парламента на Дания сподели, че „в страната има много имигранти и синдикализацията върви трудно, но все пак се забелязва възраждане на интереса към синдикатите. 290 компании са подписали КТД в последните 2 гоидни.
- Презентации, организирани в два панела:
В течение на два дена синдикати в отделните страни споделиха проблеми и опита си за организиране на работещите в секторите: телекомуникации, изчислитена техника и видео игри. В отделните сесии бяха представени начините как организирането може да доведе до силни колективни преговори, за да се осигурят по-високи заплати, защита срещу злоупотреби при алгоритмично управление и изкуствен интелект, както и справедливи условия на труд във все по-фрагментираните цифрови вериги.
Представителят на Полша сподели стратегията си за синдикализиране на работещите в сектор ИТ – с персонални разговори и агитация. За две години 10% от работещите са станали членове на синидката. В резултат – имат повишение на заплатите и информираността.
Представителят на Телефоника, Испания разказа за мерките за „дисциплиниране на Изкуствения Иинтелект”, за създадената обсерватория за обучение на работещите, както и за контактния център за предлагане на комплексни услуги на гражданите. Внедрен е и КТД със специални клаузи , защитаващ работещите с ИИ.
В Белгия и Норвегия са разработени правила за работа в цифрова среда. В Италия – синдикатите са договарили колективни споразумения, засягащи използването на изкуствен интелект и алгоритмични системи.
В Словакия – е създадена база данни за проблемите при работа с ИИ и внедрени инструкции за отдалечени работни места и хибридна работа в Телеком и ИТ секторите.
В Румъния – има висока степен на синидкализация в ИТ сектора чрез индивидиален подход към работещите като организиране на колективни иницативи, грижи за младите специалисти и техните семейства,както и активни преговори.
Специално внимание бе обърнато на новата Директива за платформената работа – Съветът на Европа потвърждива споразумението по нови правила за подобряване на техните условия на труд.
Министрите на заетостта и социалните въпроси от ЕС са потвърдили постигнатото на 8 февруари 2024 г. предварително споразумение между преговарящите от председателството на Съвета и Европейския парламент по Директивата относно работата през платформа. Този правен акт на ЕС има за цел да подобри условията на труд и да регулира използването на алгоритми от цифровите трудови платформи.
Директивата ще направи използването на алгоритми за управление на човешките ресурси по-прозрачно, като гарантира, че автоматизираните системи се наблюдават от квалифициран персонал и че работниците имат право да оспорват автоматизирани решения. Освен това тя ще спомогне за правилното определяне на трудовия статус на лицата, работещи за платформи, като им даде възможност да се възползват от всички трудови права, на които имат право.
Това е първият по рода си законодателен акт на ЕС за регулиране на алгоритмичното управление на работното място и за определяне на минимални стандарти на ЕС за подобряване на условията на труд за милиони лица, работещи през платформи в целия ЕС.
Договореният текст постига баланс между зачитането на националните трудови системи и гарантирането на минимални стандарти за защита на над 28 милиона лица, работещи през цифрови трудови платформи в целия ЕС.
Основните компромисни елементи са свързани със законова презумпция, която ще способства за определянето на правилния трудов статус на лицата, работещи на цифрови платформи:
- държавите членки ще установят в своите правни системи законова презумпцияза заетост, която да бъде задействана, ако бъдат констатирани факти, сочещи контрол и ръководство
- тези факти ще бъдат определени в съответствие с националното право и колективните трудови договори, като се отчита съдебната практика на Съюза
- лицата, работещи в цифрови платформи, техните представители или националните органи могат да се позовават на тази законова презумпция и да претендират, че са класифицирани неправилно
- тежестта на доказване за липсата на трудово правоотношение се носи от цифровата платформа
Освен това държавите членки ще предоставят насоки на цифровите платформи и националните органи при въвеждането на новите мерки.
Споразумението, постигнато с Парламента, гарантира, че работниците са надлежно информирани относно използването на автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения относно тяхното наемане, условията на труд и доходите им, наред с другото.
Освен това с него се забранява използването на автоматизирани системи за наблюдение, или вземане на решения за обработването на определени видове лични данни на лица, извършващи работа през платформа, като например биометрични данни или тяхното емоционално или психологическо състояние.
Гарантирани са и човешкият надзор и оценка по отношение на автоматизираните решения, включително правото тези решения да бъдат разяснени и преразгледани.
Какво предстои
Предстои текстът на споразумението да бъде финализиран на всички официални езици и официално приет от двете институции.
След като приключат официалните стъпки по приемането, държавите членки ще разполагат с две години, за да включат разпоредбите на директивата в националното си законодателство.
Извод от Конференцията: Технологичните промени трябва да се оформят чрез колективни преговори, стриктно регулиране и организирана работническа сила – а не да се налагат едностранно от работодатели или алгоритми.