Надпреварата за внедряване на изкуствен интелект (ИИ) в бизнеса продължава с пълна сила, като компаниите инвестират огромни суми в нови технологии. Въпреки това, очакванията за революционен скок в производителността все още не се оправдават.
Въпреки че ИИ беше представен като инструмент за драстично увеличаване на ефективността, който би позволил на бизнеса да повиши печалбите и същевременно да намали разходите, реалността се оказва съвсем различна.
Анализаторите все по-често установяват, че изкуственият интелект не успява да допринесе значително за производителността, превръщайки се засега в изключително скъпо разсейване.
Доказателствата в подкрепа на това твърдение се трупат. Неотдавнашно проучване на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ разкри, че над 90% от анкетираните ръководители признават, че „няма въздействие на ИИ върху заетостта в собствената им фирма през последните три години“. Около 89% дори заявяват, че „няма никакво въздействие върху производителността на труда“.
Това обаче не спира компаниите да продължават със съкращенията на персонал. Както отбелязва Марк Ма, професор по бизнес в Университета в Питсбърг, това е знак за времето, в което живеем – компаниите удвояват инвестициите в технологии, докато броят на загубените работни места расте.
Още по-лошо, използването на ИИ като оправдание за тези съкращения може да влоши ситуацията и по други начини, пише Futurism.
„Съкращенията, предизвикани от ИИ, и произтичащата от тях несигурност за работните места активно унищожават самите условия, необходими за това ИИ да направи работниците по-ефективни. Всъщност тези съкращения вредят на нагласите на служителите към ИИ, което е един от най-силните индикатори за производителността на фирмата, когато се използва изкуствен интелект“, пише Ма в статия за The Conversation.
Дори инвеститорите изглежда не са склонни да повярват на тази стратегия, което я превръща в саморазрушителна.
„Мениджърите очакват, че както инвестициите в ИИ, така и съкращенията на работни места ще повишат стойността на компанията. И все пак, когато анализирахме реакциите на фондовия пазар към тези съобщения за съкращения, средната възвръщаемост беше близо до нулата“, твърди Ма.
Междувременно моралът на служителите рязко спада, докато мениджърите продължават да налагат тезата, че благодарение на ИИ скоро няма да има нужда от тях. Пример за това е Meta на Марк Зукърбърг, която изпитва трудности да повдигне ентусиазма на служителите си след масови и лошо изпълнени съкращения.
Ръководителите са изправени пред сериозно предизвикателство да успокоят стресираната си работна сила. В скорошен анализ на отзиви в Glassdoor, Ма и неговите колеги откриват „силна връзка между нагласите на служителите към ИИ и производителността на фирмата“.
Това предполага, че „негативното отношение към ИИ сред работниците всъщност намалява производителността и неутрализира потенциалните ползи от ефективността, причинени от ИИ.
С други думи, страховете за сигурността на работното място могат да доведат до обратен ефект в усилията на компаниите да извлекат ползи от изкуствения интелект.
„Накратко, нагласите на служителите играят по-важна роля за отключването на ползите от ИИ, отколкото оптимизмът сред мениджърите“, пише Ма.
Изводът е ясен: мениджърите трябва да спрат да използват ИИ като оправдание за съкращения, което се оказва „стратегическа грешка, която противоречи на ползите от ИИ“.
В по-широк план индустрията на изкуствения интелект най-накрая започва да се сблъсква с реалността, че технологията до голяма степен не успя да изпълни изключително високите обещания, с които лидерите привлякоха трилиони долари финансиране.
Дори главният изпълнителен директор на OpenAI, Сам Алтман, призна наскоро, че „все още не сме имали онзи „iPhone момент“, който напълно да промени начина, по който хората взаимодействат с технологиите“.